Затварям очите и си спомням за този момент все едно е призрачен космически кораб, заседнал на върха на Стара планина, паметника на връх Бузлуджа крие в себе си мистерии от едно отминало време. Със своята футуристична архитектура, той сякаш е изпратен от друго измерение, за да напомня за епохата на социализма, когато идеологиите са били по-високи от върховете около него.
Когато мъглата обгърне върха, паметникът на Бузлуджа изглежда още по-загадъчен, като че ли самата планина пази тайните му. Той е символ на един отминал идеал, който е оставил своя отпечатък върху пейзажа и в съзнанието на хората.
За снимката съм се вдъхновил от филмите на Джорд Лукас „Междузвездни войни“. Прототип на снимката е „Хилядолетния сокол“ който опознава терена
Съжалявам за състоянието в което е това съоръжение, не разбирам желанието на хората да премахнат подобни паметници на комунизма, те са част от нашето минало. Няма дърво без корени и народ без история.
Успях да реализирам снимката благодарение на Дарин Топалов, който обикаляше паметника и осветяваше със светкавицата, Мтел – защото там има токова желязо, че синхронизатора на светкавицата не сработваше и веселата компания която лятото беше с зимни якета и завита под няколко завивки заради силния вятър.
Снимката е съставена от 4 кадъра по 25 секунти.
14 август 2016
Nikon D800/ Nikor14-24 f1.8;
4 кадъра: S:25s; f:2.8; ISO 2500 / S:1/60; f:2.8; ISO 800
В компанията на Дарин Топалов, Нели Георгиева, Мартин Недялков и Виктория Недялкова